Последвайте ни в Google News Showcase
БСП няма да успее да направи правителство с третия мандат. И причините за този предизвестен неуспех нямат нищо общо със състоянието на самата партия.
Не слушайте лакърдиите на разните пишман анализатори, които всеки ден ви обясняват по телевизорите как социалистите нямали никакъв шанс, защото просто не ставали. Изобщо не е това обяснението. Истинската причина за третия неуспех се крие във факта, че никоя партия в този парламент, може би с изключение на „Български възход“, не желае да бъде съставен кабинет. Това стана ясно още след излизането на изборните резултати.
Наистина става много смешно, когато телевизионните разбирачи се напъват да обяснят как ако мандат бил даден на ДБ, правителство почти сигурно щяло да се случи. Те, изглежда, са толкова неориентирани, че приемат за чиста монета анонсите на Бойко Борисов, който в последно време се скъса да ухажва Христо Иванов. До такава степен го заливаше с комплименти, че лидерът на „Да, България“ май наистина си повярва, че може да стане премиер.
И сега изглежда силно разочарован, задето пак го пропуснаха при връчването на третия мандат. А трябва наистина да нямаш никаква способност за елементарно мислене, ако си повярвал, че президентът би дал мандата именно на ДБ. Я си спомнете онази среща в президентството, на която Радев публично унижи Христо и компания. От доста време президентът нарича тази групичка войнолюбци и предупреждава, че се готвят да вкарат България във война. Е, как да им даде мандата при това положение!? Даже и да не беше гръмнал скандалът NEXO, пак нямаше да има никаква логика отговорността за съставяне на правителство да бъде поверена на ДБ, тази свиваща се като шагренова кожа формация, известна най-вече с истеричната си русофобия.
А този скандал наистина е важен. И то не само защото показва опасните връзки между хората с парите и политиците. Тези връзки са отдавна известни. Бизнесът и политиката винаги са били толкова тясно оплетени, че много често не става ясно къде започва едното и къде свършва другото. Също толкова често политически решения се диктуват не от интересите на страната, а от желанията на големите бизнесмени. Само че освен тази зависимост аферата NEXO показва и нещо друго. Тя е особено показателна за това какво представляват не просто „креативният“ бизнес, а и „креативните“ политически проекти.
Изобщо не е случайно, че основни фигури на тази компания са свързани с либералните партии. „Иновативните“ бизнесмени са същите като „иновативните“ политици. И това, че едните обитават бизнес офиси, а другите се разхождат в парламента, е чиста случайност. Без никакви проблеми едните могат да си разменят местата с другите. Защото мисленето им е едно и също. Матрицата, в която разсъждават, е следната: трябва да постигнем успех (финансов, политически, изобщо всякакъв) за максимално кратък срок.
Няма никакво значение дали говорим истината, или лъжем. Важното е да говорим убедително и да се усмихваме. Както в случаите, когато става дума за криптовалута, така и когато се занимаваме с политика. Целта е да накараме публиката да ни повярва и да ни даде парите си (или доверието си). Ако пък парите им изчезнат или се почувстват излъгани, задето са гласували за нас, сами са си виновни. Да не са били толкова наивни.
Ето на тази мисловна схема са подчинени действията на толкова хвалената „креативна“ съвременна финансово-политическа класа. Тясно свързана с нея е и онази анализаторска прослойка, която постоянно ни обяснява, че именно това е бъдещето. Че ако искаме изобщо да успеем да направим нещо в живота си, трябва да мислим и да разсъждаваме точно като въпросните „иновативни“ персонажи. Със сигурност ви е направило впечатление как тези коментатори анализират скандала NEXO. Всъщност „анализират“ не е точната дума.
Те изхабяват огромно количество думи, за да омаловажат случилото се. Нали се сещате какво щеше да настане, ако се беше оказало, че съвестни служителки от NEXO са дарявали хиляди левове от заплатите си на „Възраждане“, примерно? Вой до небесата щеше да има от същите тези, които сега ни обясняват как всичко случващо се около въпросната компания си било съвсем в реда на нещата и изобщо не трябвало да му обръщаме внимание.
Именно този двоен стандарт при оценката на ставащото е особено дразнещ в обясненията на либералния коментариат. Щом „нашите хора“ получават дарения от разследвана компания, в това няма нищо нередно. Пък и всеки е невинен до доказване на противното, нали? Само дето този свещен принцип в правото изобщо не важи, когато стане въпрос за „не нашите хора“. Тогава дори и най-малкото подозрение за връзки между разследвани бизнесмени и „не наши политици“ е повод за искане на оставки и забрани за политическа дейност до живот.
Между другото същият двоен стандарт се прояви и когато „креативните“ анализатори коментираха прословутата песничка за Лена Бориславова. Щяхме да повярваме, че възмущението им е принципно, ако със същия гняв бяха реагирали, когато на подобен присмех, свързан с материално телесна долница, биват подлагани и дами от други партии. А в случая какво излезе? Оказа се, че според либералните коментатори подигравката е лошо нещо само когато се отнася до членове на „правилните“ партии. Когато е насочена към дами от „неправилни“ формации, в нея няма нищо нередно и даже е израз на високо изкуство.
Е, същите тези либерални коментатори сега ни обясняват как Румен Радев не постъпил правилно, връчвайки третия мандат на БСП. Според тях на ДБ трябвало да го връчи, ако наистина искал да бъдат избегнати предсрочните избори. Пълни глупости са това, разбира се. Много по-логично би било третият мандат да беше отишъл при NEXO. Първо, те са сред основните спонсори на ДБ и е по-добре сериозната задача да бъде поставена на поръчващите музиката, а не на обикновените изпълнители. И, второ, NEXO е онзи пример за успех, който всички „модерно“ мислещи анализатори ни сочат. След като за отрицателно време правят милиони от нищото, в също толкова съкратени срокове могат и държавата да оправят, нали?
Поне това е натрапващият се извод от всички обяснения на либералните коментатори.
